ПОЗИТИВИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИТИВЍСТ м. Филос. Последовател, привърженик на позитивизма. Холски е позитивист, привърженик на Кантовата философска теория. Ив. Вазов, Съч. Х, 45. Не успява [Шишманов] да се освободи от влиянието на френските социолози и позитивисти. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 27. Позитивистите се обръщат към опита и фактите; но се стремят да се дистанцират и от крайния емпиризъм, който свежда задачите на науката до описание на фактите. Ив. Върбанов, ФПНС [еа]. Той [Витгенщайн] е идол за Виенския кръг на логическите позитивисти. ЖТ, 1998, бр. 32, 7.

— Фр. positiviste.