ПОЗИТИВИСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗИТИВИСТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Филос. Който се отнася до позитивизъм и до позитивист; позитивистки. Старата позитивистична критика елиминираше личността на поета и търсеше да обясни поетическото произведение с външните влияния на средата, на историческия момент и на предшествениците. А. Далчев, ИСУ, 155. С това първо реалистично произведение в сръбската литература .. Каравелов е изразил най-ясно своите протести срещу белградската дийствителност, позитивистичните си разбирания и идеализацията на сръбската напредничава младеж. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. Зад разграничаването между социологията, от една страна, и антропологията и етнографията, от друга, стои и един друг позитивистичен принцип от Просвещението. Д. Варзоновцев, ФМ [еа]. Позитивистични теории. Позитивистични възгледи. Позитивистичен мироглед.