ПОЗЛАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗЛА̀ТА ж. 1. Тънък пласт злато, нанесен върху повърхността на нещо. Широко отворили клепачи, двамата гледаха нагоре чудните резби по потона .. Пламъците на камината блестяха по позлатата. Д. Рачев, СС, 269. Един трон от черно дърво с позлати и седефени шарила .. очакваше царя. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 181. Бедните не са били в състояние да печелят за скъпи накити и затова .. заменяли са позлатата и среброто с медни украшения и евтини мъниста. СбНУ LV, 7. // Нишки от злато в плат, дреха и под. Екнаха тържествено камбаните, затрептяха стотиците пламъчета на свещите, кристалният блясък на полилеите, сияещата позлата .. по сърмените одежди на свещениците, затрептя и се залюля цялата църква в радостен възторг. Д. Талев, СК, 86. // Златен надпис върху корицата на книга. Где бе леглото — днес библиотека, / във нея святкат се през чистите стъкла / позлатите на томове — с кола! К. Христов, ЧБ, 47.

2. Само ед. Прен. Поет. Златно, златисто сияние, блясък или багра. Сетна вечерна позлата озарява върховете на дървесата. П. Тодоров, Събр. пр II, 210. Погасна слънцето на запад в море от пурпур и позлата / и вятър есенен понесе плача на горестно сираче. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24. Градът приюти се в тъмата / и тънка позлата в стъклата / разля се на плахи петна. Хр. Смирненски, Съч. I, 45. Завяха ветровете на есента дъждовна. / .. / Но колко тиха нега, поезия се крие / в шептежа на листата и тяхната позлата. Ив. Вазов, Съч. III, 72.

3. Остар. Нанасяне на тънък пласт злато върху нещо; позлатяване. Около 70 години после Р. Хр. [Рождение Христово] ся вече спомянува за изкуството да отделят златото и среброто, за позлата чрез живак. Лет., 1874, 144. Като ся намажат предметите, които има да ся позлатят, със златна амалгама, подир с нагревание ся отнима живакът (гореща позлата). С. Веженов, Х (превод), 67.