ПОЗЛАТЀН

ПОЗЛАТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от позлатя като прил. 1. Върху който има тънко златно покритие, позлата. Той се обръсна пред закаченото на стената в стаята голямо огледало в позлатена рамка. Ив. Мартинов, СНУ, 120. Царят се обърна, прекръсти се набожно и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Познаваше се добре, че го измъчва вратът му, стегнат в твърде висока гумена яка, без никаква вратовръзка над позлатеното копче. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5411, 2. Момчил си конче ковеше / с позлатени подкови, / със посребрени копита. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 13. // За дреха, плат — който е изтъкан от нишки от злато или има втъкани такива нишки; златен. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев, ПГ, 213. Вишан от Браница беше десетина години по-възрастен от Чрънат. И той носеше скъпи, твърди дрехи — сини и позлатени. А. Дончев, СВС, 137. Имаше даже някои башибозуци, които се бяха пременили .. в позлатени черковни одежди. Ив. Вазов, СбНУ III, 21.

2. Прен. Който изглежда като златен, има златножълт, златист цвят или блясък, придаден му обикн. от светлина. Като крило на някаква неуловима жар-птица из притихналата гръд на океана се подаде позлатеният ръб на слънцето. Ал. Бабек, МЕ, 34. Девойката сбираше свилената си цветна омбрелка и лицето ѝ, освободено от изкуствения шар на сянката, лъсваше под венеца на тъмнорусата ѝ позлатена коса. Ив. Вазов, Съч. ХII, 84. Ще пръска времето забрава / над позлатените вълни. Н. Лилиев, Ст 1932, 9. Излезем в празник на полето, / о, мое дете, с теб / и гледаме над ниви позлатени / как весели прехвръкват лястовички. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 120.

ПОЗЛА̀ТЕН

ПОЗЛА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Диал. Позлатѐн (в 1 знач.). Скара се Стоян и Рада / за пусто перо жерово / и за позлатна ябълка. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 241. Годежници са йо назе / и от Голема Слатина. / Голема мена донела, / двои вити гривни позлатни. Нар. пес., СбВСтТ, 472. Погоди се Янко от Бодина, / ще си зима Ликатян девойка. / .. / Марко Кралевичин калеса / девер до невястата да се качи, / да се качи в позлатна кочиа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 168.

Списък на думите по буква