ПОЗЛАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗЛАТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позлатя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Покривам нещо с тънък пласт злато. Зад големия блок има покриви, само покриви с островчета мръсен сняг и над всички — позеленелите кубета на "Александър Невски". Защо ли не ги позлатят пак? Л. Михайлова, Ж, 137. Ненко им [на лелите] показа .. подновените майчини си сребърни чопразе, които беше позлатил. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Още древните са умеле повече или по-малко съвършено да обработват разтопеното злато, да позлатяват различни неща. Знан., 1875, бр. 15, 238. "Тодоро ле, либе ле, / се чаршиа преодих, / чисто злато не найдох / колан да ти позлата." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 368. ● Обр. — Работна булка, де що пипне, позлатява го, ама на чуждо работи. И. Петров, НЛ, 115. Ти си имал едного синка, / .., / дето рече — позлатява, / дето фане — посребрява. Нар. пес., СбНУ Х, 4. ● Нар.-поет. Обикн. злато позлатя. Ке вратиме в църква Митроечка, / .. / Вен‑
ци да ѝ злато позлатиме". Нар. пес., СбБрМ, 334. // Обличам (зъб) със злато. Единият [циганин] .. си бе позлатил всичките зъби за салтанат и се усмихваше с малко студена златна усмивка. И. Петров, ПР, 56.
2. Прен. Обикн. за светлина — правя нещо да изглежда като златно, придавам му златножълт, златист цвят или блясък. Вечерните светлини позлатиха водите на Волга, по които се точат кервани от параходи, баржи, водни трамваи. А. Каралийчев, С, 148. Слънцето позлатяваше шумата на лозята и се оглеждаше в немирните води на морето. К. Петканов, ОБ, 87. Есента отначало позлати, след това потъмни и най-после почерни всичко наоколо. Ив. Карановски, Разк. I, 156. Слънцето бе превалило вече към заход. Полегатите му зари, изтъкани от блясък и сияние, позлатяваха къщната стряха и високите клоне на черешата. Т. Влайков, Съч. II, 304.
3. Прен. Давам някому много пари, обикн. като подкуп или като заплащане за нещо; посребрявам. Кой е тоя съд, де са тия съдии, които ще дръзнат да осъдят най-богатия човек в царщината? Той ще ги позлати и ще излезе здрав и читав. М. Марчевски, П, 37. — Земята ще прехвърлиш на мене, а пък аз ще те позлатя. Ще ти издигна конак в Одрин и ти ще бъдеш най-богатият бей в Турция. К. Петканов, ЗлЗ, 70. Говореше се и се повтаряше все същото — .. давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета? Д. Талев, И, 473. — За меча дадох, що дадох, ала за тия работи [ботушите и калпака] позлатих проклетия му агарянец. Ст. Загорчинов, ДП, 483.
4. Диал. Хвърлям, оставям в нещо (люлка, корито, чаша) златна пара като дар за новородено или за жена, която е бабувала. Позлатяват после и посребряват коритото, т. е. родителите и всите домашни, а най-напред кумицата, хвърлят в него по една златна или сребърна монета. СбНУКШ ч. III, 23. — Сестра ми ѝ малко добила, / .. / "Ша ида, кардаш, ша ида / .. / да му люлката позлатя, / да си детето обсипя / от сребро злато по-млого". Нар. пес., СбГЯ, 24. позлатявам се, позлатя се страд. Златото и платината притежават почти абсолютна устойчивост срещу корозията. Затова най-точни лабораторни уреди и апарати се позлатяват или платинират. Св. Райчева, К, 67. С весма малко злато са позлати сребръна пръчка, та па са изтегли на много длъг тел. Н. Геров, ИФ, 21.
ПОЗЛАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; позлатя̀ се св., непрех. 1. Покривам се с тънък пласт злато. Ний ще напомним приказката за мащехата, която изгонила приведеничето и то станало златно, а нейното — изпъдено отпосле с цел да се позлати, станало черно като кал. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37. Още не досборуала тая [девойката], царскио син върлил со златен пръстен по неа и беше ѝ удрил прао по заби, та забите беше ѝ се позлатиле. Нар. прик., СбНУ ХV, 108.
2. Прен. Ставам като златен, придобивам златножълт, златист цвят или блясък, обикн. придаден ми от светлина. Върхарите на отсрещната гора, сякаш обхванати от червените лапи на невидим пожар, бавно се позлатиха. П. Михайлов, ПЗ, 97. Вечер, когато планинските върхове се позлатяваха и долините се пълнеха със сенки, гората стихваше. Елин Пелин, Съч. II, 56. Слънцето показало своите златни лучи, .. черните облаци и върховете на високите дървета са позлатиле. Л. Каравелов, Съч. V, 153.
◊ Да се позлати (да е позлатена) ръката на някого; да се позлатят (да са позлатени) ръцете на някого. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на благодарност или одобрение, похвала към някого за нещо. Возил се днес за пръв път с рейсова кола до града .. — Бря, бряаа! Хубаво нещо, безценно нещо! Да му се позлатят ръцете на този, който го е измислил. Чудомир, Съч. I, 214. — Да му се позлатят ръцете [на кошничарчето] — рече тя. — У наше село .. не расте ракита. А кошница трудно ще намериш. Ще се радва моята Пенка. Кр. Григоров, ОНУ, 88-89. — Да му е позлатена ръката на Ивайла. Той ни е упованието. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 10. Да се позлатят устата на някого. Разг. Употребява се като отговор към някого, който е изказал пожелание, за да се изрази благодарност и надежда, че то ще се сбъдне. Свекървата .. пита деверете: — Що ми водите, сиви соколи? — Юнак младоженец и мъдра невяста .. — Нека да са позлатат устата ви! — казва свекървата. Л. Каравелов, Съч. II, 139. Позлатявам / позлатя ръцете на някого. Разг. Давам някому много пари като подкуп, рушвет. — Този човек определяше цените на тютюна и позлатяваше ръцете на палачите... Ти знаеш много добре това. Д. Димов, Т, 591. — За най-простата тапия позлатяваме ръцете на тоя и оня с бакшиши. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 302.