ПОЗЛОСЛО̀ВЯ

ПОЗЛОСЛО̀ВЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Злословя малко, кратко време. И двамата бяха пред пенсия .. и затова се мъчеха да го омаловажават в редките разговори помежду си, .., да засилят своята собствена значимост и да позлословят по адрес на младите. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 35. Жените .. се спираха на купчини, за да поклюкарствуват и позлословят, преди да се разотидат. Д. Спространов, ОП, 234. позлослови се безл. Като че ли се бяха договорили да казват само добри неща зад гърба си. Дори там, където очевидно би могло да се позлослови, не си позволяваха това. Кр. Кюлявков, СПП, 38-39.

Списък на думите по буква