ПОЗНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗНА̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; позна̀я, ‑а̀еш, мин. св. позна̀х, прич. мин. страд. позна̀т, св., прех. 1. Придобивам, получавам познания или достатъчно добра, истинска представа за някого или за нещо; опознавам. — Никой не знае какво е безкрайното, момчето ми! Ние живеем с крайното... — И с неутолимия стремеж да познаем непознатото... К. Колев, ТЕ, 120. Ако искате да познаете света и човека, станете слуги! Разбрах тази истина в манастира, разбрах и това, че слугата стои по-близо до истината от господаря си. Ем. Станев, А, 78. Човек винаги тъй или иначе действува и в процеса на своята дейност познава и чувствува. Псих. Х кл, 7. Що сме ние? Кои сме ние? Многозначителни са думите на оногова, който е казал: "Познай сам себе си". Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 143. // Само св. Придобивам, получавам познания за качествата на нещо ново, неизвестно ми досега, и го въвеждам, започвам да го прилагам в практиката си. Габрово станал първият провинциален град, познал електричеството. ЖТ, 1998, бр. 29, 21. У Франция познали в 1644 л. кафето, донесено там из Анатолия. БКн, 1859, кн. 1, ч. II, 343. Тютюнът познаха на Европа, когато испаньолите намериха Америка. П. Берон, БРП, 93.

2. Само несв. Притежавам познания или имам достатъчно добра, истинска представа за някого или за нещо; зная, знам. Познавал [Константин Иречек] много по-добре историята на България от Каниц и затова скоро дошъл до правилния извод, че развалините са от българската столица Плиска. Ст. Михайлов, БС, 23. Бай Горан .. познава Балкана като петте си пръста. И през нощта вижда къде стъпва. В. Турийски, Д, 38. Арнаутина познаваше добре Танка. Ако той е дошел на кръчмата, значи, решил е да се напие. Й. Йовков, ПГ, 31. "Познавам възгледите Ваши. / Аз зная, че войната Ви не плаши." К. Христов, ЧБ, 166. // Прех. и със сказ. опред. с предл. като, (остар.) за. От лични наблюдения ми е известно, че някой притежава, на някого е присъщо качеството, означено със сказуемното определение; зная, знам. Всички от града, които познаваха Ян Бибиян като палаво и лошо момче, като го гледаха сега, не можеха да му се начудят. Елин Пелин, ЯБЛ, 8. Тя познаваше Колча като разумен, хрисим и добродушен момък. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 198. Това, което можеха да ми кажат за нея [жената], беше само, че я познаваха за многострадална и че са зовеше Павлина. Превод, Ч, 1875, бр. 3, 134. // Запознат съм с творчеството на писател, учен, музикант и под.; зная, знам. Един млад български критик публично заявяваше преди няколко години, че не познава Иван Бунин, тъй като не можел да преодолее отегчението си, когато почвал да чете "Господинът от Сан Франциско". К. Константинов, ППГ, 156. — Познавате ли тоз писател? — Да, чел съм нещо от него. Й. Йовков, ПГ, 101. // Притежавам, имам познания за нещо и съм го въвел, прилагам го в практиката си. Този способ за получаване на светли тонове, който така добре са познавали нашите средновековни майстори, бе "открит" от импресионистите едвам през ХIХ в. Ст. Михайлов, БС, 90. Копията и стрелите им [на туземците] нямаха железни върхове. Това показваше, че те не познават желязото. М. Марчевски, ОТ, 30. Познавал [синантропът] и умеел да поддържа огъня, използувал го за

предпазване от студа и срещу зверовете. Биол. IХ кл, 43-44. Освен банани за храна употребяваха и месото на различни животни. Тук [в джунглата] не познаваха солта. К, 1963, кн. 1, 33.

3. Само несв. Имам, поддържам известни лични връзки, отношения с някого; зная, знам. — Кажи ми кое е това момиче, откога го познаваш? Й. Йовков, Разк. I, 222. — Познавам я от много години и бих могъл да кажа смело, едва ли ще се намери в цяла Атина жена, която тъй дълбоко да почиташе и обичаше съпруга си, както кириа Мария! Ст. Дичев, ЗС I, 291. Тук са кумовете, родителите на младоженците, .., един загадъчен човек на около петдесет години, когото никой не познава, но който, въпреки туй, е имал смелостта да се изтърси на гуляй. Св. Минков, РТК, 140. Къде пладне един от писарите на управлението, .. когото познавах донякъде, ме забра и с пет-шест души заптиета упътихме се към дома. К. Величков, ПССъч. I, 19. // Известно ми е кой е някой, отличавам го по име, по лице или др.; зная, знам. По това време доведоха при нас доктора Спас от Копривщица, когото познавах по име. К. Величков, ПССъч. I, 26. Познавам този колега по физиономия, но никога не съм разговарял с него.

4. Изпитвам, преживявам нещо (някакво чувство, състояние) или срещам нещо, сблъсквам се с нещо в практиката си, като участник, свидетел. Седях до него [Влад] и познах най-голямата самотност: самотността на двама. Бл. Димитрова, ПКС, 278. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. Лекарите в нашата здравна мрежа отдавна не познават болестните витаминни недоимъци, хранителните анемии. Л. Петров и др., БНК, 8. Пародонтозата .. се дължи на авитаминоза. Индианците и негрите например не са познавали тези проблеми, защото основната им храна са били плодове и зеленчуци. Док., 2003, бр. 28, 4. // С отриц. не. В съчет. със съществителни за действие, постъпка, проява. Никога не съм извършвал действието, постъпката, проявата, означени със съществителното име. В него [лицето на Ирина] прозираше гордостта на жената отпреди десет години, която не познаваше компромисите и подлостта. Д. Димов, Т, 554. Във всеки случай едно е ясно: идва ново. Защото историята заден ход не познава. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 10. Времето безкрайно не познава спир. В. Марковски, СМ, 106.

5. Само несв. С лич. местоим. във вин. Неодобр. За изразяване на убедеността на говорещото лице, че добре му е известно какъв е някой и че го осъжда; зная, знам. — Него аз го познавам, свинята. Той за земя умира. Елин Пелин, Съч. III, 129. — А ще оставя след мене имот — злато — и на кого мислиш ти, на Ванко ли? Ехе, не е човек той за моята работа, познавам го аз. Кр. Велков, СБ, 6.

6. Само св. В бъд. и в съчет. с лич. местоим. във вин. За изразяване на закана, че някой ще бъде наказан, ще си получи заслуженото. — Аз щях тука да ти строша главата, ама не рачих.. Ще ме познаеш ти мене... ще видиш. Й. Йовков, А, 80.

7. Диал. Признавам, тача, ценя някого или нещо. Капъджибашията .. в това време е бил като един княз в околията .., той бесил, той колил, твърде малко познавал султана. М. Кънчев, В, 19. Научили са я [Мита] и майци почит да има, и на баща път да не минава, че там, де пред стари се не срамят и не познават роднини, няма и Божи благослов. П. Тодоров, И I, 13. Ех, такъв е светът! Доброто никой не види и не познава, а секи е готов да се смее и да се подиграва с хората. Т. Влайков, Съч. II, 39.

8. Остар. Приемам, признавам някого за някакъв или нещо за законно, редно, валидно. Я го [владикат] попитайте .. как го извърши да разстрои Тревненското училище преди шест месеца? Хем нито е в Трявна ходил, нито тревненците го за владика познават. Г, 1863, бр. 3, 23. После соверешението определений срок хазната не ще веке да взема, нито да познава ветхите каймета. ЦВ, 1857, бр. 347, 170. При наследниците на Великий Карла станали в Италия много государства, които около ХI столетие познали над себе си връховна власт на немецкий император. Ив. Богоров, ВГД (превод), 218.

9. Обикн. несв. Остар. Книж. Влизам в интимен контакт с някого. В Библията добре е описан моментът, когато архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че ще роди син — Бог човешки .. Тя попитала архангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" Н. Александров, ФНЛО, 160-161. Стори, както му повеля ангел Господен, и взе жена си, и не я познаваше, докогато тя роди сина си първороднаго, и той му нарече името Иисус. КТЕМ, 7. "Аз обещавам да служа на Бога и на неговото Евангелие, .. да не се кълна, да не познавам жена." ПСп, 1873, кн. 7-8, 102.

10. Остар. и диал. Признавам своя грешка или провинение. Стоян наведе глава, той като че захвана да си познава вината. П. Тодоров, И I, 55. Познавам, че съм виновен, защото прекъснах переписката помежду ни. АНГ I, 91. Доде [еснафът] не си познае погрешката и не поиска прошка от първомайстора, не му се позволява сам да си открие тезгяха и да работи. ВЦ, 1888, кн. 20, 23.

11. Остар. и диал. Зная (в 1 знач.), известно ми е. Не знам какво стана в главната квартира с Белоцърковеца, ако познавате нещо, явете ми. АНГ I, 168. Земи си жена из

своето село, защото познаваш кой я е родил и кои пити са месени от ръцете ѝ, казват нашите старци. Л. Каравелов, Съч. IV, 209. Никога не мисли и не ся грижи дали познава светът що вършиш ти, или не — и захваля ли ти за туй, или не. Пч, 1871, кн. 3, 43.

12. Остар. Разбирам, осъзнавам нещо. Една грозна жена познава, че тя не може да бъде обичлива по причина на лицето си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 420. — Ако има грешка, има и прошка. Позна ли сега колко е срамотно това, което си направила? К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 402. " — Мария, .. заклевам тя у Бога, дай ми пръстенът .." Мария отговори със сълзи: "Никак не познавам за какво ми говорите". Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 14.

13. Само несв. Остар. Със съюз да и следв. гл. Мога, умея, зная да извършвам действието, изразено с втория глагол. Като не познава да различава добрите от лошите, често са го приближавали и таквизи хора, что са били предадени в разкошество. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 7-8. Не ся собирай с ония, които не познават да оценяват способността ти. А. Гранитски, ПР (превод), 62.

14. Непрех. Остар. С предл. от. Разбирам от нещо, умея да върша нещо или да боравя с нещо. — Чух, че е вакантна длъжността директор на Държавната печатница. Аз я бих приел. — Че вие познавате ли от печатарство? Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 23-24. — Това е позор! Чиновници, които не си познават от работата! Ив. Вазов, Съч. ХI, 74. познавам се, позная се I. Страд. от познавам¹ в 1 и 2 знач. Важно е да се познават някои помагала, които могат да ни бъдат водачи до изворите на нашата стара книжнина. Б. Ангелов, ЛС, 183. За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Ат. Далчев, ИСУ, 142. II. Възвр. от познавам¹ във 2 знач. — Познавам се добре и знам, че няма да бъда щастлива .. и тебе няма да те направя щастлив. Б. Райнов, ДВ, 104. III. Взаим. от познавам¹ във 2 и 3 знач. В малките градове хората отблизо се познават помежду си. Й. Йовков, Разк. I, 136. До мене беше легнал един младеж, Панайот, който говореше на развален български език .. Панайот от любезност и състрадание, макар че не се познавахме, ми даде една малка възглавничка. П. Шатев, МПР, 108. Ние се познавахме много добре и не можеше да се заблудим. Г. Данаилов, ДИВ, 41.

ПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; позна̀я се св., непрех. С предл. с. 1. Само несв. Имам, поддържам известни връзки, отношения с някого. — Аз се познавам с вашия баща от две години, а с този мъж, за когото сега ще се омъжа, се познавам от осем. Ал. Томов, П, 151. — Ти познаваш ли се със сина ми? — Кой, аз ли? Как не? Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 6. Йошката, който се познаваше с всички, сновеше нагоре-надолу. Г. Данаилов, КОС, 72. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката. Ал. Константинов, БГ, 8.

2. Остар. Опознавам някого или нещо, запознавам се с някого или нещо. В Троян глядай да ся познаеш добре с г. Спаса Маринов чорбаджия и с брата му. АНГ I, 424. Едвам що оздравях, изпроводиха ни за няколко дена една каруца, за да се познаем малко с градът. Др. Цанков, ТМ (превод), 220. Той са познал със Сократа, зарязал списанеата си и са предал със се сърце на философията. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 15.

◊ Познавам си стоката (човека). Разг. Неодобр. Много добре ми е известно какъв е някой и не мога да очаквам нещо хубаво от него (обикн. за близък човек). За бай Стояна идването на сина му е добре дошло .. Воденичарят си познава стоката и дори не го попитва защо е напуснал Али бея. Н. Хайтов, ШГ, 135. — Мен не ми се отива на никаква премиера .. Не знам ли какво ще бъде? Кокетиране и наляво, и надясно... Не си ли познаваш човека? М. Грубешлиева, ПИУ, 179. Познават ме и кучетата. Разг.; Познават ме и късите кучета (псета). Диал. Много съм известен някъде. — Бях забравил точния ти адрес. — Хе, мене тука и кучетата ме познават — засмя се бай Ставри. Ем. Манов, БГ, 25. Каква умора — да живееш вечно тук / .. / Отдавна зная всяка улица, къща и зид, / а мене ме познават и кучетата. Е. Багряна, СЧ, 75.

ПОЗНА̀ВАМ², ‑аш, несв.; позна̀я, ‑а̀еш, мин. св. позна̀х, прич. мин. страд. позна̀т, св., прех. 1. Като виждам някого или нещо, разбирам, осъзнавам, припомням си кой е той или кое е то. Пред него стоеше министърът Росети. — Екселенц! — промълви объркано Касабов .. Разбрал, че са го познали, румънецът се усмихна. Ст. Дичев, ЗС I, 406. — Туй село е Матлъмово. — Матлъмово! — извика Иван. Като че от очите му падна мъгла и той едвам сега позна кръчмата, портата на поп Василя, училището. Й. Йовков, ПГ, 23. "— Порти да целуна — плам ще загасяваш... Либе отвори ми! — не ме ли познаваш?" П. К. Яворов, Мис., 187. "— Не смея, братко, да пея. / Че имам, братко, любовник / на връх на Стара планина. / .. / Ако ли викна да пея, / глас ще да ми познае." Нар. пес., СбВСтТ, 950. // Различавам някого или нещо сред други; разпознавам. Той се заозира насам-нататък из тълпата на жените, .. Но Рада не познаваше в тях. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 101. Чуваха се гласове в съседната стая и Дона веднага позна между тях гласа на Велко. Д. Талев, И, 376. // С отриц. не. Не различавам лица или предмети, за които съм знаел кои

са или какви са, поради умствено разтройство, загуба на паметта или поради силна възбуда, гняв, ярост и под. На преклонни години Доля е изгубил онова, което го е правило велик на младини .. Той вече нищо и никого не е познавал. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128. Дотолкоз беше аздисал и побеснял, щото не познаваше никого, деня и нощя се пиян ходеше. Г, 1863, бр. 10, 79. // С отриц. не. Обикн. в съчет. с гл. мога и съюз да. Забелязвам, откривам, намирам голяма промяна във външния вид или в характера на някого или в особеностите на нещо в сравнение с преди, с предишно положение. Синовете му си додоха живи и здрави, но той ги не позна: имаше смут в душите им, сприхави бяха и зли като подгонени вълци. Й. Йовков, ЖС, 126. Хиляди училища .., пълни с отбрани педагози, тъй майсторски преобръщат лошите деца в добри, че не можеш да ги познаеш. Елин Пелин, Съч. IV, 202. Отвори коридора, тръгна из стаите. Не можа да ги познае. Г. Стаматов, Разк. I, 76-77.

2. Прех. и непрех. Разбирам, схващам нещо, става ми ясно нещо, без да ми се казва за него, по някакви външни признаци или белези; досещам се, отгатвам, отгадавам. Някои от по-старите жени познаха по очите и по петната на лицето ѝ, че е бременна и с топло, майчинско съчувствие .. ѝ загатваха какво са познали. Д. Талев, И, 405. Нона все го гледаше .. — Ти, тате, пак си пълнил втори път шишенцето, — каза най-после тя. — Познавам, познавам! Й. Йовков, ЧКГ, 78-79. Зиме той стоеше в стаята си по цял ден сгушен зад собата и не можеше човек да познае спи ли, или е буден. Елин Пелин, Съч. III, 84. Още от първи път като я видеше човек, познаваше, че не от старост са побеляли космите ѝ .., но от дълбока скръб. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 564. // По някакви признаци или с налучкване определям правилно нещо или стигам до правилния отговор на въпрос, загадка и др.; досещам се, отгатвам, отгадавам. — Мога да броя времето, безпогрешно познавам колко е сега, я сбъркам с две-три минути, я не. Д. Шумналиев, ПЛ, 11. Лазар се загледа в него да познае възрастта му. Той не изглеждаше по-стар от тридесет и пет години. Д. Талев, ПК, 41. Стискаше едно или две копчета в юмручето си и го навираше под носа на някое свое другарче. — Познай колко са в ръката ми! Ако улучиш — ще ти ги дам. А. Каралийчев, В, 88. Скоро овладял всички тънкости на търговския занаят. Научил се да разпознава коя стока е хубава и коя — лоша, можел да познае колко струва тая или оная скъпоценност. Св. Минков, ПШ, 13.

3. Прех. и непрех. За врачка, гадател — разкривам правилно, точно миналото или предсказвам вярно бъдещето на някого. — Ела да ти хвърля боб! Всичко ще ти позная. Бл. Димитрова, ПКС, 336. — Позна ли ти, стрино? .. — Позна! Комуто е гледала, не дава да разправя! .. През прозорчето наднича закръглената глава на врачката. Н. Каралиева, Н, 75. — Отбий се при баба Злата да ти хвърли на боб. Тя много познава, всичко ще ти каже. К. Петканов, Х, 47. И така като тичал [ясновидецът], друг един му рекъл: о, ти, който са хвалиш, че познаваш другиму какво ще са случи, не може ли да предвидиш какво ще ти дойде до глава? П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. // Разг. За лекар, лечител — определям правилно болест, поставям точно диагноза. — Иди, иди до доктора, до тукашния доктор... Казват млад бил, ала много познавал. Г. Караславов, С, 159. Тачо решил да бае за уроки и .. да цери... — Познава, мари, от доктор повече познава Тачо — препоръчва го майка му. Чудомир, Съч. I, 192.

4. Само св. Само в мин. св. или мин. неопр. С отриц. Разг. За изразяване, че някой неправилно насочва намеренията, целите или обвиненията си и остава излъган. Когато някога .. обикнах тази жена и ѝ го казах, тя знаете ли какво ми отговори: — Не си познал, драги! .. Ако се омъжа, то ще бъде само за човек с пари. Д. Дамянов, ПИЩ, 115. — Сега кажи тебе ли най-напред да опечем на шиш и детето ти да гледа, или детето да опечем на шиш и ти да гледаш. — Аман, Кьосе Комита, мен убий! — Не си познал — казал Кьосе Комита. Детето ти ще опечем, а ти ще въртиш шиша! Г. Данаилов, КОС, 49. Искаш да ме изкараш виновен, ама не позна! познавам се, позная се I. Страд. от познавам² Лицата им [на хората] бяха тъй обезобразени, че мъчно можеха да се познаят. Св. Минков, СЦ (превод), 37. Двеста и петдесет избягали луди за едно такова градче е ужасяваща цифра. За щастие .. подозрителното взиране един другиму в лицата, за да се познае преоблеченият луд, не е траело дълго. Л. Дилов, НП, 236-237. Трудно е да се познаят числата от тотото. II. Възвр. и взаим. от познавам² в 1 знач. Мои ли са тия щръкнали ребра, възлите на колената ..? Не мога да се позная. А. Дончев, ВР, 202. Тури те [Горки] в някоя книга / и казва: "Не шавай!" И после четеш и примигаш, / и сам се познаваш. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 65. Двамата запалиха цигари, погледнаха се и се засмяха като стари другари, които са се познали. Г. Караславов, Избр. съч. II, 322. познавам си, позная си възвр. от познавам² в 3 знач. Гледах си на кафе, но не можах да си позная какво ме чака. познава се, познае се безл. Тя искаше да се покаже, че нищо ѝ не е, че е весела, ама по очите се познаваше, че беше плакала. Т. Влайков, Съч. II, 27. Войниците са далеч и още не може да се познае какви са. Ще трябва да дойдат по-наблизо и ако са със синя гълъбова униформа, румънски са. Й. Йовков, ЧКГ, 26. При делението не

винаги е лесно да се познае дали едно число се дели на друго число без остатък. Аритм. V кл, 54.

ПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; позна̀я се св., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се; лича. Горският .. не дава пиле да прехвръкне нататък [към гората]. Снегът издайник, всяка диря по него се познава, не може човек да иде тояга да си отсече. Елин Пелин, Съч. IV, 240. Образи на светци, изображени по каменните стени и свод, .. познаваха ся още тука-таме и всичко вътре показваше, че това било черква от старо время. Ил. Блъсков, ИС, 76. Та млада девица влезла в една ветха колиба, полуразвалена от пожар, от когото кадеж ся още познаваше по стените. С. Радулов, ГМП (превод), 84.

2. Лича, проличавам, че съм някакъв, показвам се като някакъв по определени признаци. Жреци шареха между хората — още отдалеч се познаваха по съвсем бедняшките си дрехи и по големите торби, които висяха от раменете им. Й. Вълчев, СКН, 40. В дюкяна си чичо говореше с някого и го убеждаваше, че майсторът се познава не по цялата обувка, а по кръпката. Ст. Чилингиров, ХНН, 39. — Но, помнете, благородният човек се познава, като се издигне. Затова още утре да не вземете да се надувате и да не поглеждате старите си приятели. Ст. Костов, Избр. тв, 375-376. — Море шавърклива жена, пиян поп и мъжко магаре от далеко се познават. Елин Пелин, Съч. V, 78.

3. Само 3 л. ед. Става ясно, разбира се, проличава. Те не отидоха на разходка, а се затвориха в господарската къща, караха се — туй се познаваше по високия разговор. Й. Йовков, АМГ, 110. Тия гости .. не бяха българи, това се познаваше по физиономиите им и по чуждото произношение в българския им говор. Ив. Вазов, Съч. ХV, 43. Ако че има у удавника надежда за живот, то ще са познае тогази, когато излезне водата от него. П. Р. Славейков, СК, 89-90.

◊ Познавам / позная като <петричката> врачка. Разг. Ирон. Съвсем нищо не мога да позная, да предскажа. Познавам / позная по косъма някого. Разг. По трудно уловими, но характерни белези разбирам какъв е някой. — Нейна милост ми се видя от "еманципираните" — той натърти на тая дума — по косъма я познах. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8.