ПОЗНАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗНА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от познавам1 и от познавам се. За познаване на света древният човек има само едно средство — простото наблюдение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 138. Познаването на човека стигало до някакъв предел .. Да се познава съвременният човек било направо невъзможно. Н. Стефанова, ПД, 21. — Знам те, бре Тошо, — натърти Цървенака, — харничко те знам, ама тук не е до познаването и до приятелството. Г. Караславов, С, 137.
ПОЗНА̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от познавам2 и от познавам се. При познаването снощи Трайчевата ръка в надписа на плика тя [Цонка] трепна от смътна и безумна надежда. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 102-103. Миролюб най-неочаквано получи от село, от дядо Мирко и баба Любка, подарък. И то какъв подарък! Познайте де! Сетете се де! Ама как ще се сетите, как ще познаете, като не е за познаване. Момчето получи фотоапарат. П. Станчева, МХИ [еа]. Заради подвизите му често го привикваха в кабинета на главния редактор, за което вкъщи научавахме още през същата вечер. Беше много лесно за познаване. Довеждаха го състрадателни колеги, а той пееше разни песни. От рода на "Градил Илия килия". Ст. Кисьов, НБС [еа].