ПОЗНАВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗНАВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Филос. Който се отнася до познание (в 1 знач.). Процесите усещане, възприемане, представяне, помнене, въобразяване и мислене се наричат познавателни процеси. Псих. Х кл, 6. Познавателният процес започва с усещания и възприятия. Лог. ХI кл, 3. Те [философите] не искат да разберат, че човекът е създаден в един процес на развитие, че и познавателната му способност е резултат от него; а някои от тях дори си въобразяват, че целият свят е следствие от тази познавателна способност. Д. Илинова, ЧТЧ I (превод), 17. Превръщат [пространствените възможности] рисуването от обикновено изобразително и познавателно средство в могъщо изявяване на пространството и времето. Ал. Гетман и др., СБ, 115. Познавателна дейност на човека.

2. Който е свързан с даване на знания, познания за нещо. Те [мемоарите] имат огромно познавателно значение. Г. Константинов, ПР, 156. Поемата ["Кървава песен"] се отличава с богато познавателно съдържание. Лит. Х кл, 287. — Как искате вие да не ме смущава присъдата на читателя, този най-древен законодател, който ще отбележи, че издавам сега .. едно произведение .. с оскъдно съдържание, без всякаква научна и познавателна стойност. Т. Нейков, ЗДК (превод), 29.