ПОЗНАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗНАВА̀Ч м. 1. Човек, който добре познава нещо, има големи познания в дадена област; специалист. Имре беше отличен познавач на хубавите плътни унгарски вина. П. Вежинов, НБК, 119. Сред познавачите златото се дели на три основни типа. К, 1993, бр. 23, 5. Той [Йовков] беше един от най-добрите познавачи на българския език, първокласен стилист и майстор на художественото слово. Сб??СЕП, 445. — Коне ли? — извика чифликчията .. — Тая работа, докторе, ще я предоставиш на мене и ще си гледаш рахатлъка! .. Той се смяташе за голям познавач в конската област. Ем. Станев, ТЦ, 9. // Експерт, обикн. в

областта на изобразителното изкуство. Някои от тях [произведенията на Перуджино] представляват такава прилика с първите картини на Рафаело, щото и най-добрите познавачи не могат и до днес да се произнесат решително на кого от двамата принадлежат. К. Величков, ПССъч. III, 167-168.

2. Човек, който умее да познава, да предсказва, да гадае; гадател. Дълъг живот беше живял дядо Гуни, с много хора се беше срещал, но никой познавач и поличбар не можеше тъй точно да предсказва времето. С. Северняк, ИРЕ, 12. Нечуван познавач беше той — дядо Хаджия от Дунево .. Изгубил се някому конят, .. тича при дяда Хаджия. А тоя хвърля книги, бае, чете .. и ще налучка какво е станало с изгубената мъка. А. Страшимиров, А, 557. — Вий тряба да немате никакво съмнение за моето прокобление, защото аз съм много сигурен познавач. П. Р. Славейков, СК, 5.