ПОЗНА̀НСТВО

ПОЗНА̀НСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Отношение, връзки между хора, които се познават помежду си. Нина. Имало ли е нещо между тебе и нея? Борис. Нищо освен обикновено познанство. Просто една седмица се пързаляхме заедно на ски. Д. Димов, ЖСМ, 44. — Ти обикаляш света, прославяш България, завързваш нови познанства, щеш не щеш, забравяш старите си познайници. Г. Крънзов, Избр. п, 17-18. Бенко им разказа накратко за живота в малкия град край Искъра, за баща си, за майка си; за познанството си с бай Михал. Ал. Бабек, МЕ, 163. Всеки спомен ми напомня за изгубеното, вместо да ми го върне. Затова не обичам старите познанства и избягвам да отивам на места, дето съм бил някога. А. Далчев, ИСУ, 224. Два-три пъти ми са предлага да подпиша .., че нямам познанство с въстаниците, в противен случай, ако излезе най-малко подозрение, да бъда обесен. З. Стоянов, ЗБВ III, 118.

2. Обикн. мн. Кръг от познати хора. Списъкът на моите познанства и връзки в Русе се изчерпа. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 45. — Густав ми е разказвал много за познанствата си в България .. Мнозина измежду вас буквално са го очаровали. Др. Асенов, ГНА, 41. — Какво бъдеще ще създаде на децата си, ако не върви с времето и обществото? С връзки и познанства всичко става на тоя свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 398. За да се достигне до някоя рядка книга, дошла в ограничен тираж, се използуват връзки и познанства, правят се ходатайства. В. Йосифов, Избр. тв. I, 112. Чрез познанства, чрез привидни приятелства, чрез натурална размяна на услуги се постига много, повече дори, отколкото можем да си представим. Г. Данаилов, УМ, 16.

3. Запознаване с някого или с нещо. Инженер Мечков беше завладял Беров със своята непосредствена откровеност и го беше предразположил да говори повече, отколкото е потребно при първо познанство. Д. Кисьов, Щ, 81. Нашето познанство стана така. Една заран дойде при мене един из бялградските сватове .. и рече ми твърде многозначително: — Дошел е из Френско един наш българин, който знае много науки. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 58. За начално познанство с една наука по-лесен иде анализът, а за крайно изучаване на предмета необходим е синтезът. Т. Шишков, ТС, 153.

4. Остар. Обикн. с предл. с. Познаване1 на нещо, познания, знания за нещо. Преди да се изказват печатно мнения .. за неща, изисква се познанство и ясно разбиране на предметните неща. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 312. За да разбере човек г. Стоянова, той по-напред трябва да има познанство с историята, с географията и с археологията. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 87-88. Той [човекът] не може да си представи друг по-добър живот, защото няма познанство нито с другите народи, нито с техните нрави и обичаи. Знан., 1875, бр. 2, 31.

Списък на думите по буква