ПОЗНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗНА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от позная1 като прил. 1. Който или когото някой познава, знае добре; известен. След като разпладниха стоката, Дико я подкара из познати нему пътеки към далечни поляни, за да се съберат с други планинарчета. П. Здравков, НД, 128. — Тук съм! Ида! — обади се някъде извътре, като из някаква дълбочина познатият ми глас на Дияна. Н. Попфилипов, РЛ, 89. През една тъмна, свъсена нощ той мина тайно по леда на реката и се озова насреща, в Русе, пред дома на познатото му семейство Обретенови. Ст. Дичев, ЗС I, 389. — Какъв празник е днес? — попита тя един познат търговец, който минавал случайно край нея. — Мигар ти не знаеш, че тая вечер султанът жени дъщеря си .. — отвърнал търговецът. Св. Минков, ПШ, 16-17. О, никога, жена, аз тъй те не проклинах, / .. / кат нея нощ, кога в сърце ми буря сви, / когато вратнята позната не отминах, / а вмъкнах се неканен. К. Христов, ВС, 91.
2. Който се откроява в обществото с особените си качества, прояви, социално положение; известен, прочут. Цанков е бил щастлив да разчита на материална помощ от страна на братята Христо и Никола Тъпчилещови, познатите калоферци, някогашни прости абаджии. М. Арнаудов, БКД, 28. — Ела да ти дам истински мустаци и брада! — каза ми бръснарят, познатият арменец Паризян. П. Славински, МСК, 49. На втория ред седяха: началникът на гарата .., секретарят на околийското управление и още няколко от познатите семейства в градчето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. // В съчет. със същ. за качество, професия, занимание и под. Който е много изявен; известен. Скоро от единия край на палубата се задава странно карнавално шествие.. Начело вървят трима моряци с кларнет, хармоника и тъпан .. Останалите участници в процесията са все познати веселяци. Св. Минков, ДА, 44. — Вие не знаете... не знаете какъв човек изгубихме! — мълвеше писателят и цял се тресеше от ридание. Залата онемя .. сълзите на познатия писател затрогнаха всички. А. Страшимиров, Съч. IV, 368. Цезар е един от най-даровитите римски правители по своят ум и полководнически дела, па и в сочиненията си не пада по-доле от други познати римски писатели. Н. Бончев, Р (превод), 122. Там знаеше се веч каква е рат повел / Хафъз паша — познат изпраксан кръвопия. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192.
3. Остар. Даден, определен, известен. Юридически даване под наем значи продаването на една позната полза против позната стойност. ДЗОИ III (превод), 100. Протестите за неприемане или неплащане стават пред познато съдилище или пред някой общински съвет. ДЗОИ I (превод), 148.
4. Като същ. а) познат <ият> м., позната <та> ж., мн. познати <те>. Човек, с когото някой се познава, има познанство. Денят преваляше и трябваше да преспим у познати. Ал. Гетман и др., СБ, 232. Избегна ловко срещата с един познат от Морския клуб, който идеше насреща му. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 100. Бъров беше кротък човек, възпитан човек .. Това не му пречеше, когато срещнеше някоя стара позната на улицата, да се приближи до нея и тихичко да каже: — Уважаема госпожо, може ли да познаете какво си пея наум. Г. Данаилов, ЗР, 78. Той отишел на железницата, снабдил се с пари от познатите на гарата и дошъл в Дрезден. Ал. Константинов, БГ, 19. С него сме добри познати. б) познатото ср. Нещо, което някой добре познава, което му е добре известно. Публицистиката не е преживяване на познатото, .., а свободна, смела и новаторска изява на значителни творчески личности. В. Йосифов, Избр. тв. I, 177. Опитите на Коста Медаров имаха значение за самия него, те го изкарваха от всекидневието, от рамките на познатото и го оставяха насаме със самия себе си. Д. Фучеджиев, Р, 218. Близкото, познатото винаги завладява бързо и с поразителна сила. Г. Караславов, СИ, 55.