ПОЗОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗО̀Р, мн. (остар.) ‑и, м. 1. Само ед. Положение, при което някой загубва доброто си име в обществото, силно се компрометира, злепоставя, обикн. поради престъпване на общоприетите норми или извършване на нещо осъдително; безчестие, срам. — Живяла с оногова, зарязал я — нека тя да си знаеше. Щеше да мине пак за честна поне пред ония, които не познаваха историята ѝ. Позорът е позор, когато стане явен. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 163. Ами сега? .. Сърцето ѝ силно биеше — ох, какъв позор, да я заловят без билет в трамвая! П. Вежинов, СО, 67. В мислите ѝ [на Султана] пак оживя Катето — най-малката ѝ щерка, която тя сама уби с отрова, като се опитваше да я запази от позор. Д. Талев, ПК, 170. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава

/ туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е, или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.

2. Безчестно, долно, срамно действие, постъпка или проява. Видях гибелта на царя Константина и тържеството на Ивайла, и после бягството на царица Мария .. — Дочаках всички тия позори и не умрях — имал съм грехове пред Вишния. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 41-42. Додето тие дела, позори и насилия ставаха, началникът на башибозуците в селото беше седнал с бич в ръката. НБ, 1877, бр. 72, 278. Говори се за някакъв дележ / на Македония! .. / То най-големият позор на нашто време / било би! К. Христов, ЧБ, 119.

3. Само ед. Във възклицателни изречения — за изразяване на силно възмущение от нещо, което се окачествява като крайно нередно, възмутително; срам, безобразие. "Простак!" — изруга Венецов. "Родил се за пъдарин, а го направили градски кмет! Позор!" Г. Караславов, Избр. съч. II, 44. Насилия се вършат. Позор! Позор! Й. Йовков, ПГ, 125. — Това е позор! Чиновници, които не си познават от работата! Ив. Вазов, Съч. ХI, 74.

4. Остар. Зрелище, свързано с публично опозоряване, поругаване, заклеймяване на осъден. "Байчо ле, байчо Стояне, / зарана ще те обесят / на царювите дворове, / царица позор да гледа / и царювите дечица." Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181.

◊ Измивам / измия позора от лицето на някого. Книж. Възстановявам доброто име, изгубената чест на някого. Той беше способен с кръв да измие позора от лицето си и да отмъсти за дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 146.