ПОЗОРЯ̀

ПОЗОРЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Докарвам2, навличам1 позор на някого или нещо, силно излагам, компрометирам някого или нещо; опозорявам, срамя, безчестя, петня. Докато протягаше мислено ръце към Дамян, устните ѝ шепнеха: — Петьо, мили, спаси ме! Не ме позори, не ме оставяй сама! И. Петров, НЛ, 232. — Значи ти и сега мислиш още да се оставяш да те унижава и позори тая жена?! Д. Калфов, Избр. разк., 353. Що за морал, господи! .. Да биха могли да го усетят близките му, че е такъв, с камъни ще го прогонят .. да не позори рода им, селото им. М. Дубарова, И, 64. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги. П. Льочев, ПБП, 18. Като съгледал Абу-Сир, бояджията се разгневил и извикал: — Разбойнико, пак ли стоиш пред вратата ми да ме позориш пред хората? Св. Минков, ПШ, 150. позоря се страд. При всяко едно нашенско произведение, в което се позорят имената на хероите на миналото, пред нас всякога се изпречва въпросът: Каква цел гонят със своите дрипави творения авторите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 370.

ПОЗОРЯ̀ СЕ несв., непрех. Докарвам си, навличам си позор, силно се излагам, компрометирам; опозорявам се, срамя се. — Дядо Йоакиме, — извика Балдю, — твоите бели власи пак ли ще се позорят с поклони пред татарите? Ив. Вазов, Съч. ХIV, 69. И какво ни оставаше, трябваше да живеем, трябваше да се пригаждаме, ако можем, без да се позорим, и да чакаме чудото. Г. Данаилов, ДС, 251.

Списък на думите по буква