ПОЗЬО̀Р

ПОЗЬО̀Р м. Човек, който позира, държи се неестествено, фалшиво. Непознатият .. едва не се сблъска с Младенов. Беше Борислав Апостолов, .., когото Младенов

винаги гледаше с пренебрежение като изнежен, разгален позьор. Х. Русев, ПЗ, 55. — Комедиант! Позьор! — Тоя човек е луд! Другото му дете умира, а той танцува! Ст. Даскалов, ЕС, 345. При това вглеждане в себе си .. непосредствените емоции, впечатления се преплитат с мечти за бъдещето, с идейни оценки, при които влюбеният младеж се превръща в смешен позьор. Лит. ХI кл, 327.

— От фр. poseur.

Списък на думите по буква