ПОЗЯПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗЯ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; позя̀пам, ‑аш, св., прех. и непрех. Разг. 1. Зяпам2 малко, кратко време. — Спри тука! — казах и още в движение скочих на пътя. Поседях минутка-две, позяпах съхранения пасторален пейзаж и се упътих с широки крачки по каменистия хълм. С. Северняк, ИРЕ, 198. Изградил край града два мънички басейна за своите питомци [делфините] и дълги години единственият му доход са били стотинките на посетителите, които идвали да позяпат фокусите на няколкото дресирани от него делфини. Л. Дилов, МСП, 72. — Я си сложи костюма и излез да позяпаш из улиците! Др. Асенов, СВ, 20.
2. Само несв. Зяпам2 от време на време малко. — Работа в стопанството колкото щеш, стига да искаш да работиш... Ала Тренчо все още продължаваше да дири леснината, да позяпва тук и там, да се върти около председателя. Кр. Григоров, И, 30.