ПОИЗБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗБЀЛВАМ, ‑аш, несв.; поизбѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Избелвам1 нещо малко, леко. Кметът поизбели очи към дясната ръка на полковника, която се криеше под масата. И той я дигна. А. Страшимиров, Съч. IV, 389. Поизбели още малко преждата. поизбелвам се, поизбеля се страд. Ризата трябва да се поизбели с белина и да се изглади.
ПОИЗБЀЛВАМ СЕ несв.; поизбѐля се св., непрех. Избелвам се малко, леко. Бельото им [на жените] дълго съхнеше на въжетата, за да се поизбели жълтият американ. М. Грубешлиева, ПП, 33. Очите на Аника Беровска се поизбелиха: те залутаха отчаян поглед в страшната тишина на света сред злокобната нощ. А. Страшимиров, Съч. V, 292.