ПОИЗВАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗВА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; поизва̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изваждам (в 1 и 2 знач.) малко, леко, за кратко или в неголямо количество. По-добре ще бъде друг да им [на въшките] се понарадва. Ти се остави от тоя мерак. Стига ти да поизвадиш памука, та да видиш как си лежат кротичко една върху друга. Ст. Чилингиров, ПЖ, 44. От тъмни зори накарах момчетията, та заклаха едно яре, одраха го хубаво, опекоха го и туршийка поизвадихме. М. Георгиев, Избр. разк., 182. Детето поизвади глава изпод завивката.

2. Само несв. Изваждам (в 1 и 2 знач.) от време на време малко, леко, за кратко или в неголямо количество. Поизваждай понякога дрехите от гардероба да се проветряват. поизваждам се, поизвадя се страд. А защото болното има голям огън и му припада, може дори и да ся поизвади на чист въздух. Лет., 1871, 141.

ПОИЗВА̀ЖДАМ СЕ несв.; поизва̀дя се св., непрех. 1. Изваждам се малко, леко или за кратко. Гвоздеят се е поизвадил, трябва да го заковем по-здраво.

2. Само несв. Изваждам се от време на време малко, леко или за кратко.

◊ Поизваждам / поизвадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Мъча, измъчвам или притеснявам някого малко, в известна степен. Нека оня хубостник да ги посмачка малко, нека им поизвади душицата. Т. Влайков, Съч. III, 206.