ПОИЗВЕХТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизвехтѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизвехтя̀х, прич. мин. св. деят. поизвехтя̀л, ‑а, ‑о, мн. поизвехтѐли, св., непрех. Извехтявам1 малко, леко; поовехтявам. Дрехите му поизвехтяха от дългото носене.