ПОИЗВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗВЍВАМ, ‑аш, несв.; поизвѝя, ‑ѝеш, мин. св. поизвѝх, прич. мин. страд. поизвѝт, св., прех. и непрех. 1. Извивам1 (в 1-3, 5, 7 и 9 знач.) малко, леко. Ама дюкянът бил пълен с хора, че се карали или биели, .. понякога само [дядо Видьо] ще поизвие глава, ще погледне над очилата .. и пак ще се наведе над работата си. Чудомир, Съч. II, 13-14. Един от пленниците .. седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. От неговия гладен, втренчен поглед ни стана неприятно и ние инстинктивно поизвихме гръб. П. Вежинов, НС, 90-91. Нареди [Василев] фигурите, .., поприведе се над дъската и поизви врат. Съвр., 1980, кн. 1, 37. Надваряват се те кой да поведе / и сочи всеки: "Там е!" / .. / Ту поизвият, ту пак тръгнат право. К. Христов, ЧБ, 360.
2. Само несв. Извивам1 (в 1-3, 5, 7 и 9 знач.) от време на време малко, леко. Поизвиваше глава да погледне зад себе си и отново се обръщаше напред. поизвивам се, поизвия се страд. Преди да се използват, пластинките трябва да се поизвият.
ПОИЗВЍВАМ СЕ несв.; поизвѝя се св., непрех. 1. Извивам се (в 1, 2 и 4 знач.) малко, леко. Беров беше почти оздравял, само рамената му се бяха поизвили напред, така че тялото му изглеждаше малко прегърбено. Д. Кисьов, Щ, 298. Янкул се поизви, хвана дясната ръка на войводата и така я дръпна, че Радой едва свари да се завърти на пета и да се отскубне. Ив. Гайдаров, ДЧ, 101. То [мъничето] ме настигна и тръгна подире ми. Аз се поизвих веднъж-дваж, па се опитах да го отпъдя. Ил. Волен, МДС, 49. Спи девойката красива. / .. / Виж как тя се поизвива, / силно дъха и завчас / със ръце гърди покрива. Ив. Вазов, Съч. II, 101.
2. Само несв. Извивам се (в 1, 2 и 4 знач.) от време на време малко, леко. Старецът почукваше с дряновицата, поизвиваше се назад и като съгледа една по-пряка пътека, сви по нея. Н. Кирилов, ПД, 74. Трактористът .. направляваше мотора, поизвиваше се надире към сърповете и даваше от време на време нареждане на помощника си. Ил. Волен, МДС, 237.