ПОИЗВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; поизвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизвъ̀рнат, св., прех. 1. Извръщам (в 1, 2 и 4 знач.) нещо малко, леко. Взе да намества свещниците, като ги поизвръщаше на местата им. П. Славински, ПЗ, 104. Христофор махна с досада и поизвърна стола си. — Ще ти кажа, ще ти кажа — наведе се към него Салчо. — Нищо, че се правиш на директор. Б. Болгар, Б, 38. При срещата с друга кола плахо, сепнато [конят] поизвръщаше глава, като наостряше уши. П. Михайлов, ПЗ, 206-207. — Хаймани!... Скитници!... — провиква се той с предран шепот, но само петлето с пъстроперата шия го чува, та поизвръща премръзнал гребен към него. О. Василев, ЖБ, 323-324.

2. Само несв. Извръщам ( в 1, 2 и 4 знач.) нещо от време на време малко, леко. Току поизвръщаха глави да погледнат какво става назад. поизвръщам се, поизвърна се страд.

ПОИЗВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; поизвъ̀рна се св., непрех. 1. Извръщам се (в 1 и 2 знач.) малко, леко. Поизвръща се [Фроса], за да не я грее слънцето право в лицето. Й. Йовков, ПГ, 216. Изкара лист хартия и се поизвърна към светлината на жумящата лампа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 293. — Хей, Рашид, я се поизвърни и ме погледни по-добре: забравил ли си сирачето със съдраните шаячени гащи? А. Гуляшки, ЗР, 171. На Ненка ѝ личеше вече бременността .. Петната по челото и хлътналите ѝ бледи страни се увеличиха, устните ѝ се поизвърнаха. Ил. Волен, МДС, 34.

2. Само несв. Извръщам се (в 1 и 2 знач.) от време на време малко, леко.