ПОИЗГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; поизглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Изглеждам¹ (в 1 и 2 знач.) някого или нещо малко, за кратко време. Боляринът обърна зачервеното си от гняв лице, поизгледа калугерите с лош поглед и пак завика: — Хей, ти, позови кастрофилакта! Ст. Загорчинов, ДП, 241. — Пролетно време. Може и да си поизстинала. — И стрина Крема плахо поизглежда дъщеря си. Ил. Волен, ДД, 68-69. Поизглеждам със задоволство дългата редица провиснали пред бърдото нишки. Т. Влайков, Пр. I, 165. Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? Иго го поизгледал малко философски и му казал: Как да не те знам? М. Георгиев, Избр. разк., 112.

2. Обикн. св. Разг. Полагам грижи за отглеждането на някого или на нещо през непродължителен период. Еднаж жената му [на царя] .. я грабнал еден змех [змей] .. Она имала и дете малечко. Детето останало и царя го поизгледал, та пораснало малко. СГ, 1894, кн. 1, 290.

3. Непрех. Диал. Поглеждам за малко, за кратко; попоглеждам. Райка поизгледа плахо да види дали не е дядо ѝ по двора. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 139. поизглеждам се, поизгледам се I. Страд. от поизглеждам в 1 и 2 знач. II. Взаим. от поизглеждам в 1 знач. Крадците го [хванатия] изпитват хубаво и са поизглеждат да видят какво ще го правят. У, 1871, бр. 22, 343.