ПОИЗГУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗГУ̀БВАМ, ‑аш, несв.; поизгу̀бя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. и непрех. с предл. от. Изгубвам малко, донякъде от присъщите ми качества, свойства; позагубвам. Кожата [на Цонка] бе поизгубила преснотата от действието на белилото и червилото, често необходими при ламбите на сцената. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 72. Вносът на цигари ще е безмитен — т. е. българските цигари ще поизгубят ценовото си предимство. Кап., 2004, бр. 44 [еа].

2. Прех. Изгубвам, изразходвам малко (обикн. време, сили). Тя е такава жена, че струва човек и време да поизгуби, па и да пострада за нея. Д. Немиров, Д № 9, 81.

3. Прех. Изгубвам (в 7 знач.) нещо малко, донякъде. През колко драматични моменти ви изправиха последните дванайсет месеца. Толкова много, че дори поизгубихте вяра в себе си. С, 2004, бр. 4302 [еа]. поизгубвам се, поизгубя се страд.Струва си да се поизгуби малко време с хубава книга в ръка.

ПОИЗГУ̀БВАМ СЕ несв.; поизгу̀бя се св., непрех. Изгубвам се (в 4, 5 и 6 знач.) малко, леко, донякъде; позагубвам. Сякаш някой се надвеси и затули с едра, заплашителна сянка отвора към звездното небе, та в плевника стана и тъмно, и студено .. Грейна ли слънцето, сянката се поизгуби. А. Дончев, СВС, 87.

◊ Поизгубвам / поизгубя <и> ума <и дума>. Разг. Смущавам се, обърквам се малко, леко, обикн. от уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или кажа; постъписвам се, посащисвам се. Когато мъките [на родилката] се усилиха, майка и дъщеря поизгубиха ума. А. Страшимиров, А, 81.