ПОИЗГЪРБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗГЪ̀РБЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поизгърбя като прил. Малко, леко изгърбен; попрегърбен. Пееха учените калфи, пееха поизгърбените чираци и зидовете раснеха високо сякаш от песента им. Вл. Свинтила, СЗЗ, 139. Бешков се обърна към мене — поизгърбен, с увиснали ръце. Ал. Гетман и др., СБ, 274. Тя вече не е оная стройна и пълна жена, по която всичко трептеше .., а суха, поизгърбена, със силно щръкнали рамене, сякаш от тежка болест станала. Д. Немиров, Б, 183. Ако застанеш на пътечката, къщичката няма да я видиш .. Затулили са я с клоните си праскови, дюли, ябълки — всичките малко поизгърбени от годините, с почернели стволове. А. Гуляшки, Л, 453. Има една голяма колкото човешки нокът, ъгловата, поизгърбена като костенурка пъстросива буболечка. Наричат я вонещица. О. Василев, ЖБ, 161.