ПОИЗДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизда̀м, поиздадѐш, мин. св. поизда̀дох, прич. мин. св. деят. поизда̀л, св., прех. Издавам2 (в 1 знач.) нещо малко, леко. — Кого търсите? — поиздаде той плешивата си глава. — Христофор Кочев. Б. Болгар, Б, 78. Първият гост, злият, поиздаде долната си челюст напред: — Ст! Сега ке слушаш. И ке отговаряш. А. Страшимиров, Съч. V, 290. поиздавам се, поиздам се страд.
ПОИЗДА̀ВАМ СЕ несв.; поизда̀м се св., непрех. 1. Издавам се (в 1 знач.) малко, леко. От редицата с книги се поиздаваше една.
2. Заставам, излизам или се навеждам малко, леко напред. Той се поиздаде напред и зачака с нетърпение отговора на приятеля си. Д. Спространов, С, 145.