ПОИЗДРЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗДРЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; поиздръ̀нкам, ‑аш, св., непрех. 1. Издрънквам1 (в 1 знач.) малко, леко. Котлето се търкулна на земята и поиздрънка.
2. Само несв. Издрънквам1 (в 1 знач.) от време на време малко, леко. Каруцата бавно и предпазливо се движеше напред, поиздрънкваше някое звънче. Й. Йовков, ЧКГ, 423. След Млекарката и Сивуша кравите се разшавваха, .., приклекваха с крака, поиздрънкваха със синджири. Ил. Волен, МДС, 190.