ПОИЗДУ̀ВАМ

ПОИЗДУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизду̀я, ‑у̀еш, мин. св. поизду̀х, прич. мин. страд. поизду̀т, св., прех. Издувам1 малко, леко. Да се махне одеялото бе съвсем просто; наложи се единствено да поиздуе корема си и то се смъкна само. В. Константинов, П (превод), 60. Неговата вина се състоеше в това, че се бе отклонил едва-едва от установения курс, за да даде възможност на слабия вятър да поиздуе платната. Н. Милев, МВ (превод) [еа]. Детето поизду бузи и духна свещичките на тортата. поиздувам се, поиздуя се страд.

ПОИЗДУ̀ВА МЕ несв.; поизду̀е ме св., непрех. Разг. Издува ме малко, леко. Поизду ме на плач.

ПОИЗДУ̀ВАМ СЕ несв.; поизду̀я се св., непрех. Издувам се (в 1, 2 и 3 знач.) малко, леко. Устните му се поиздуха, поиздуха, като че ли ще духа свещ. Чудомир, Избр. пр, 138. От обилното ядене коремът му се бе поиздул и той едва дишаше. В. Константинов, П (превод), 76. На болния изпървом са поиздуе образът, по който излязат червени лепки. Ив. Богоров, СЛ, 40.

Списък на думите по буква