ПОИЗДЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗДЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; поиздъ̀рпам, ‑аш, св., прех. 1. Издърпвам някого или нещо малко, донякъде. Ту едного удряше приятелски по рамото, ту на друг поиздърпваше меча от ножницата, сякаш искаше да провери наострен ли е. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 281. Бе поиздърпала нагоре дългата си пола, за да не ѝ пречи в рабо‑
тата. В. Геновска, СГ, 382. Капитанът надникна в рафтовете, поиздърпа разни папки, една дори измъкна и я разтвори. Г. Караславов, ОХ II, 564. Тато обикаля около купата, оглежда я внимателно, поиздърпва някоя от баскиите. Т. Влайков, Пр. I, 290.

2. Само несв. Издърпвам някого или нещо от време на време малко, донякъде. Час по час поиздърпваше пердето и поглеждаше навън.

ПОИЗДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; поиздъ̀рпам се св., непрех. 1. Издърпвам се малко, донякъде. Зад мене [в трамвая] един мъж ме побутваше в кръста .. Опитах се да се поиздърпам. Б. Болгар, ОП, 46. Някои от младите майки .. започнаха да се присвиват над рожбите си да ги скрият от лоши погледи, .. поиздърпваха се настрана. Д. Талев, С II, 280. Иванко (приближава се към Исака). Полека, старче, млъкни! Исак (поиздърпва се ..). Че Иванко ще може да води българите към по-велики и славни победи, отколкото е правил досега Асен. В. Друмев, И, 92.

2. Само несв. Издърпвам се от време на време малко, донякъде.

◊ Поиздърпвам / поиздърпам ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се малко на някого, посмъмрям го строго или го наказвам заради допуснати от него грешки. Ще поиздърпам ушите на децата заради белята, която са направили.