ПОИЗКУФЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗКУФЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизкуфѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизкуфя̀х, прич. мин. св. деят. поизкуфя̀л, ‑а, ‑о, мн. поизкуфѐли, св., непрех. Изкуфявам малко, леко. — Виж, това съм забравил да ти кажа .. Виновен съм. Ще ми простиш. Поизкуфял съм вече, сине. Кр. Григоров, ОНУ, 33.

◊ Главата ми е поизкуфяла. Разг. Грубо. Оглупял съм, изглупял съм малко. — Бре, деца — заговори бащински той — това е земя. С нея шега не става. Стар съм, поизкуфяла ми е главата, но послушайте ме. Кр. Григоров, Н, 116.