ПОИЗКЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗКЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поизкъ̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Изкъпвам някого или нещо малко или набързо. И вместо да ми обясни по-нататък, той цвъкна през зъби и добави: .. Па и конете треба да поизкъпя. М. Георгиев, Избр. разк., 174. поизкъпвам се, поизкъпя се страд. и възвр. В нашето предприятие имаме баня. Работе‑

ше тя веднъж в седмицата — в петък. Традиция беше за нас през този ден да се поизкъпем и поосвежим. СбСт, 360. Един ден момчето поискало на господарете си да го пуснат да отиде да са поизпере и да са поизкъпе на реката. СГ, 1894, кн. 1, 470.