ПОИЗЛЕЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЕЖА̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; поизлежа̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑а̀х се, св., непрех. Излежавам се малко, кратко време. На сутринта можах да се поизлежа малко повече .. Празничният ден с ясното си небе .. надничаше през басмените пердета на прозорците и ме галеше по грейналото от радост лице. Ст. Чилингиров, СБД, 72-73. Той и сега се събуждаше най-рано, но му бе приятно да се поизлежава, поласкан от гордото чувство на баща, оставил вече всичко в ръцете на синове и снахи. И. Петров, МВ, 6. Решаваме, че е крайно време да започнем сутрин да правим гимнастика. Но... явяват се пречки. Първата от тях е навикът да се поизлежим в леглото, след като се събудим. ВН, 1962, бр. 3278, 3.