ПОИЗЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЍВАМ, ‑аш, несв.; поизлѐя, ‑ѐеш, мин. св. поизля̀х, прич. мин. св. деят. поизля̀л, ‑а, ‑о, мн. поизлѐли, прич. мин. страд. поизля̀н, ‑а, ‑о, мн. поизлѐни и поизля̀т, ‑а, ‑о, мн. поизлѐти, св., прех. 1. Изливам¹ (в 1 и 4 знач.) нещо малко, по малко. — Сипах много мляко. Ще поизлея малко и ще добавя гореща вода. С. Манолова, ДБД (превод) [еа]. Много нящо още му се върти из устата да го изкаже, че много нящо още

му се ще да поизлее от това, което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83. Поизлей малко от чая, чашата е препълнена.

2. Само несв. Изливам¹ (в 1 и 4 знач.) нещо от време на време малко, по малко. поизливам се, поизлея се страд.

ПОИЗЛЍВАМ СЕ несв.; поизлѐя се св., непрех. 1. Изливам се (в 1 и 5 знач.) малко, по малко. Невестата занася водата вътре до огнището и ги [менците] оставя сърдито, за да се поизлее малко от водата. РН, 1911, кн. 5-6, 172.

2. Само несв. Изливам се (в 1 и 5 знач.) от време на време малко, по малко.