ПОИЗЛЮЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗЛЮ̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; поизлю̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Излющвам нещо малко, отчасти, не напълно; поолющвам. Ще боядисваме стаята и първо трябва да поизлющим старата мазилка. поизлющвам се, поизлющя се страд.

ПОИЗЛЮ̀ЩВАМ СЕ несв.; поизлю̀щя се св., непрех. Излющвам се малко, отчасти, не напълно; поолющвам се. Строена по госпо‑

дарски, с яки основи и зидове.., сега тя [къщата] се бе поразсъхнала.., мазилката се бе поизлющила. К. Константинов, СЧЗ, 157. Боята на прозорците вече се е поизлющила — ще трябва да ги боядисваме отново.