ПОИЗМАЧКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМА̀ЧКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поизмачкам като прил. За дреха, плат, книга, хартия и под. — който има малко гънки, станал е на гънки; малко измачкан, поомачкан, понамачкан, посмачкан. Той за миг се изправи пред огледалото и по стар навик оправи връзката си, приглади поизмачканото си палто. Д. Спространов, С, 29. Той сръбна малко вода от светлата чаша, избърса мустаците си с поизмачкана носна кърпичка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 86. Магда отвори чантата си, извади оттам един поизмачкан бележник с изтъркани сини корици, подаде му го. Ем. Манов, ДСР, 338.