ПОИЗМА̀ЧКВАМ

ПОИЗМА̀ЧКВАМ, ‑аш, несв.; поизма̀чкам, ‑аш, св., прех. Измачквам нещо малко, леко; поомачквам, понамачквам, посмачквам. Поизмачках си дрехите, докато пътувах. поизмачквам се, поизмачкам се страд.

ПОИЗМА̀ЧКВАМ СЕ несв.; поизма̀чкам се св., непрех. Измачквам се малко, леко; поомачквам се, понамачквам се, посмачквам се. — Ами ти... какво така? — Захарина показа с глава дрехите ѝ. — Поизмачкали се.. Нищо им няма. — И стрина Крема се приведе да изправи с длан бръчките по фустата си. Ил. Волен, ДД, 82. — Кажете сега какви вести ми носите? — Едно писмо — бръкна във вътрешния си джоб Левски. — Ще извинявате, малко се поизмачка! Ст. Дичев, ЗС II, 533.

Списък на думите по буква