ПОИЗМЀСТВАМ

ПОИЗМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; поизмѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Измествам (в 1 знач.) нещо или някого малко, на малко разстояние; поотмествам, попремествам. — Нали сме уж пуста роднина, мари Пенке, защо сега така? — додаде Рашко, като поизместваше черека настрана, та да бъде по-близо до нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 13. Особено зъл и отегчен беше Цачо. Ако не беше цивилният, който от време на време го поизместваше настрана, може би още тази нощ той щеше да свърши с Герган. К. Калчев, ЖП, 203.

2. Прен. Измествам (в 3 и 4 знач.) някого или нещо малко, леко. Тинки .. беше драго, дето Колчо иска така да я поднови и накити. Тя се радва като дете. Тая ѝ радост бе поизместила малко онова болно усещане, което преди това пълнеше нейната душа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Диди настояваше да се даде първа премия на безмустачния художник Теди Шампанското, който напоследък поизмести Чамчето. Ст. Даскалов, ЕС, 329. — Поизместихте темата на заседанието. поизмествам се, поизместя се страд. Огледалото трябва да се поизмести надясно.

ПОИЗМЀСТВАМ СЕ несв.; поизмѐстя се св., непрех. 1. Измествам се (в 1 знач.) малко, на малко разстояние; попремествам се, поотмествам се. Иванка тъй се е поизместила, че може бързо и крадешката да поглежда обожателя си. Й. Йовков, ПК, 55. След малко гемията се поизмести — обърна се с целия си профил срещу тях. П. Вежинов, ДБ, 248.

2. Прен. Измествам се (в 3 знач.) малко, леко. Разговорът се поизмести от болната за всички тема и загуби предишната си острота.

Списък на думите по буква