ПОИЗМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМЍВАМ, ‑аш, несв.; поизмѝя, ‑ѝеш, мин. св. поизмѝх, прич. мин. страд. поизмѝт, св., прех. 1. Измивам нещо малко, набързо, без старание; поумивам. — Накарай го да прeмете тук-там, да поизмие, да понацепи дърва, да позакове нещичко! Няма да е за лошо! П. Бобев, К, 71. Като се стегна с новата дреха, глухонемият поизми косата си, среса я, подстрига брадата си. Г. Караславов, СИ, 45.

2. Прен. Измивам, заличавам нещо малко, донякъде, в някаква степен. Сълзите поизмиха мъката от душата му. поизмивам се, поизмия се I. страд. II. Възвр. — Пак си изцапал възглавницата! Не можеше ли снощи да се поизмиеш, преди да си легнеш?! Д. Калфов, Избр. разк., 347. — Да бях умряла, та да не бях го видяла с очите си — каза Санка и пак заплака .. — Хайде, стига. Поизмий се и си гледай работата. Й. Йовков, ЧКГ, 220-221.