ПОИЗМОКРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМО̀КРЯМ, ‑яш, несв.; поизмо̀кря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Измокрям някого или нещо малко, леко, не напълно; понамокрям. Майдовски седеше на стол пред канцеларията, разгневен .. Ангелининият котел се беше излял върху му и го поизмокри. А. Страшимиров, ЕД, 134. В тая минута се показа Иван, поизмокрен от дъжда. Й. Йовков, ПГ, 43. поизмокрям се, поизмокря се страд. и възвр. Докато поливах, не внимавах и се поизмокрих.

ПОИЗМО̀КРЯМ СЕ несв.; поизмо̀кря се св., непрех. Измокрям се малко, леко, не напълно; понамокрям се. Беше рано пролетта и снегът още не се беше стопил по височините, та се поизмокрих. Н. Хайтов, ПП, 62. Валеше силен дъжд и краката ми се поизмокриха.