ПОИЗМОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Изморявам1 някого малко, леко, слабо; поуморявам. Трудният път, напрежението, спъването, газенето в лепкавата кал ни поизмори. Г. Караславов, Избр. съч. III, 96. — Иди, моля ти се, да доведеш Младенов .. Ще те поизморя, но прощавай. Х. Русев, ПЗ, 228.
2. Само несв. Изморявам1 някого малко от време на време; поуморявам. Обичам да плета, но понякога това ме поизморява. поизморявам се, поизморя се страд.
ПОИЗМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поизморя̀ се св., непрех. 1. Изморявам се малко, леко, слабо; поуморявам се. Човекът се подаде от пресечката. Явно се беше поизморил, защото се спираше все по-често да си поеме дъх. Г. Друмев, УКР, 18. Дано Коцов от време на време се поизморяваше, прекъсваше четенето. Т. Харманджиев, КЕД, 212.
2. Само несв. Изморявам се от време на време малко, леко, слабо; поуморявам се. Напоследък се поизморявам и това ме тревожи.