ПОИЗМЪРМОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗМЪРМО̀РВАМ, ‑аш, несв.; поизмърмо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Измърморвам нещо кратко; поизмънквам. Тази неделя вечерта не клепа клепалото. Сутринта рано отидох, качих се на клепалницата и поизмърморих: "Какво сте сладко заспали, ще ви стресна и разбудя". М. Кънчев, В, 142.

2. Само несв. Измърморвам нещо от време на време; поизмънквам. поизмърморвам се, поизмърморя се страд.