ПОИЗМЪ̀ЧВАМ

ПОИЗМЪ̀ЧВАМ, ‑аш, несв. (рядко); поизмъ̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Измъчвам малко някого. — Поизмъчихме ви, а? Сигурно ви боли тялото... и тази ръка .. Махнете стойката, малко почивка — каза лекарят. Д. Фучеджиев, Р, 320. — Живи и здрави са децата ти, Иванице! .. Те са ги задържали и нарочно не ви казват. Сигурно искат да ви поизмъчат.. Защото.. и вие сте си виновни за това. Д. Ангелов, ЖС, 576. Оная нощ / безсъницата пак ме поизмъчи. К. Христов, ПХ, 117. поизмъчвам се, поизмъча се страд.

ПОИЗМЪ̀ЧВАМ СЕ несв. (рядко); поизмъ̀ча се св., непрех. Измъчвам се малко. — Казаха ми, зле била [Ния]... — Е, поизмъчи се тя. Спи сега. Д. Талев, ПК, 798. — Ще продължа образованието си задочно. Заслужава си да се поизмъча. Б. Болгар, ОП, 109.

Списък на думите по буква