ПОИЗОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗО̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поизо̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизо̀пнат, св., прех. Разг. Изопвам нещо малко, леко; поизпъвам, поопъвам, пообтягам. Щом чу гласа му, тя поизопна снага и лицето ѝ поруменя. поизопвам се, поизопна се страд. Пердето се поизопва, докато се подгъва, за да не се набере подгъвът.

ПОИЗО̀ПВАМ СЕ несв.; поизо̀пна се св., непрех. Изопвам се малко, леко; поизпъвам се, поопъвам се, пообтягам се. След като почина, тя [баба Рада] стана по-хубава. Лицето ѝ се успокои и поизопна, а на устните ѝ светеше предсмъртната усмивка. Ил. Волен, РК, 22.