ПОИЗОСТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗОСТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поизоста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Изоставам (в 1 знач.) малко, на малко разстояние. Жена ми поизоставаше назад, задъхана и уморена от пълнотата си и от време на време ми правеше бележка да не бързам толкова, а да мисля и за другите. К. Калчев, СР, 100. Поизостанахме от компанията.

2. Изоставам (във 2, 3, 4 и 5 знач.) малко. — От утре си включен в представителния отбор.. — А бе то, хубаво — казах, — ама нещо поизостанах с изпитите. П. Незнакомов, СНП, 42. Примерът на свободните сърби в Австро-Унгария не остава без отражение и върху сърбите в княжеството, които бяха поизостанали доста в културно, школно и литературно отношение. М. Арнаудов, БКД, 20. Сега тя трябваше да приготвя едно-друго и за детето си .. Поизоставаше и всекидневната домашна работа. Д. Талев, ПК, 758.

3. Само несв. Изоставам (в 1-5 знач.) малко понякога, в определени периоди. — Не се тревожи за сина си — и моят поизоставаше като ученик, а сега е най-добър в курса. △ Този часовник понякога поизостава.

4. Разг. За девойка, момък — позабавям се, позакъснявам с женитбата си. Таз мома поисках, на друга вратня похлопах, все ме връщаха. Накрай у дядо Колю — дъщеря му поизостанала и се съгласиха да ми я дадат. М. Яворски, ХСП, 173. — Може би и Койчо ще рече по-скоро да си подири невяста, че зарад момичетата той бе поизостанал. Т. Влайков, Съч. II, 249.