ПОИЗОСТАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗОСТА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; поизоста̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изоставям (във 2, 3 и 5-7 знач.) нещо или някого малко, донякъде или временно. Хаджи Пени се беше така унесъл подир Панайотка, че през последните дни беше поизоставил и работата си. Д. Немиров, Б, 109. През тия дни и нощи, докато извеждаше из банковите бюлетини и статистическите отчети формулата си за социалната хармония, Александър беше поизоставил обикновените си привички. А. Гуляшки, Л, 336. Години наред той се грижеше сам за дъщеря си, но откак се разболя, я поизостави. △ Силите ме поизоставиха. △ Поизоставих старите си навици да ходя на концерт всяка неделя. поизоставям се, поизоставя се страд.

ПОИЗОСТА̀ВЯМ СЕ несв.; поизоста̀вя се св., непрех. Разг. Изоставям се (в 1 знач.) малко, донякъде; позанемарявам се. Откакто мъжът ѝ почина, тя загуби веселия си нрав и се поизостави.