ПОИЗПАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПА̀ДАМ¹, ‑аш, несв.; поизпа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Разг. Изпадам¹ (в 4 знач.) малко, донякъде; позападам. — Чичо ти Гочко сега е поизпаднал, ама

тогава беше пръв чорбаджия в махалата ни. Т. Влайков, Съч. II, 10. Преди 6-7 дена се видях с един бивш арабаджия .., който преди 7-8 години ме возеше с колата си по Добруджа; сега поизпаднал и ходел да коси и жене. Бълг., 1902, бр. 524, 1.

2. Остар. и диал. Изпадам¹ (в 3 знач.) малко, донякъде; поотпадам, поизмършавявам (Н. Геров, РБЯ).

ПОИЗПА̀ДАМ². Вж. поизпадвам.