ПОИЗПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЍРАМ, ‑аш, несв.; поизпера̀, ‑ѐш, мин. св. поизпра̀х, св., прех. Изпирам¹ (в 1 знач.) нещо малко, набързо или без старание, как да е. — Тази кърпа е изцапана от рибата — виж поизпери я. Д. Калфов, ПЮН, 146. Манолица все шеташе навън .. Тя се мяркаше вкъщи колкото да помете, да поизпере и да посготви. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 196. През лятото .. идвал за малко бащата да помогне. Тогаз довеждал жена си да ги поизпере и пак си отивали. Л. Александрова, ИЕЩ, 106. Поизпрах петната, но още личат тук-таме. поизпирам се, поизпера се страд. и възвр. Аз се упътих към реката да се поизпера и там на един камък заварих Гуджо, вперил поглед в бистрите планински струи. М. Гръбчева, ВИН, 211.

ПОИЗПЍРАМ СЕ несв.; поизпера̀ се св., непрех. Изпирам се малко, не напълно. Покривката се поизпра, но си остана захабена.