ПОИЗПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЍТВАМ, ‑аш, несв.; поизпѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Изпитвам¹ (в 1-4 знач.) някого малко. — Я сега да те поизпитам! Кажи ми например какво символизира петолъчката? П. Незнакомов, СНП, 76. Жената зачака отговора му, но на Ивайло се поиска да я поизпита .. — Ами... — и Ивайло понижи гласа си — що казва отец Неофант? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 131. — Исках да го поизпитам, да разбера що за човек е, затова го направих.

2. Само несв. Изпитвам¹ (в 1 знач.) някого малко от време на време. — Какво ще правя до края на срока ли — ще поизпитвам, ще ви послушам. поизпитвам се, поизпитам се страд. и взаим. Бръкна [Желязков] във вътрешния джоб на карираното си сако .., извади малко червено тефтерче и произнесе бавно: — А сега да се поизпитаме... Ив. Давидков, КХ, 40.

ПОИЗПЍТВАМ СЕ несв.; поизпѝтам се св., непрех. Остар. Книж. Поопитвам се. Вълкът седял на реката цяла нощ и опаш‑

ката му замръзнала във водата. Поизпитал се еднъж да я изтегли, не излиза. Т. Икономов, ЧПГ, 4. Венгерският крал, който с голямо недоволствие гледаше на това, че папата иска да коронува и българския цар .., поизпита са да развали тази работа. Р. Каролев, УБЧИ, 40.