ПОИЗПИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЍЧАМ, ‑аш, несв.; поизпека̀, поизпечѐш, мин. св. поизпѐкох, поизпѐче, прич. мин. св. деят. поизпѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. 1. Изпичам (в 1 и 3 знач.) леко, отчасти нещо; поопичам. Апетитът, с който бях изяден, след като една част от мене беше поизпечена на тънка дъбова жарава, не вярвам да е посещавал и най-уредения столичен аперитив. Г. Караславов, Избр. съч. II, 364. Поизпекохме месото на огъня, но като че ли остана малко сурово.

2. Разг. Обикн. с предл. в. Изпичам (в 4, 6 и 7 знач.), подготвям, приучвам донякъде, отчасти някого. Танчо обича сина си, но по своему. Той гледа да го поизучи, но да го поизпече и в работата. Кр. Григоров, ТГ, 14. Гоце свършва в Кукуш третия клас и баща му казва "стига толкова" с намерение да го поизпече в еснафските работи като бъдещ наследник на имот и търговия. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Животът ще го поизпече, ще го научи да се справя. поизпичам се, поизпека се страд. Пиперките се слагат във фурна и се поизпичат леко. Л. Петров и др., БНК, 160.

ПОИЗПЍЧАМ СЕ несв.; поизпека̀ се св., непрех. 1. Изпичам се (в 1 и 3 знач.) леко, отчасти; поопичам се. — Гювечът се поизпече — след малко трябва да го извадиш. △ Вчера се поизпекохме на слънце.

2. Разг. Обикн. с предл. в. Изпичам се (в 4 знач.) донякъде, отчасти. Танчо се бе поизпекъл в занаята и каквото похванеше — идеше му отръки. Кр. Григоров, ТГ, 83.