ПОИЗПЛАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОИЗПЛА̀КВАМ, ‑аш, несв.; поизпла̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поизпла̀кнат, св., прех. Изплаквам1 (в 1 знач.) нещо малко, набързо или без старание, как да е. — Ама нали ги [чуловете] прах, мамо? .. — Нищо де, поизплакни ги само. Видяха ми се нещо така... — смутолеви старата. Г. Караславов, Тат., 211. Отидоха при чешмата. Поизплакнаха събраните из тинята бонбончета .. Набързо ги изхрускаха. Т. Харманджиев, КЕД, 96. поизплаквам се, поизплакна се страд. и възвр. Гостите се поизплакнаха на чешмата пред вратнята и си пийнаха. Ст. Даскалов, ЕС, 268. Чашите трябва да се поизплакнат — не са използвани отдавна.