ПОИЗПЛАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОИЗПЛА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; поизпла̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изплашвам малко, леко някого; поуплашвам. Внезапно из въздуха прелитна прилеп .. Детето го зърна и посочи с пръст: — А той защо не спи? Прилепът го чу, обърна се рязко, завъртя се над главата му, та дори го поизплаши. П. Бобев, ЗП, 106. От вчерашното донесение се виждаше, че не идват миньорите от Пладнище и Касабов изпрати Говедарски да ги поизплаши. Х. Русев, ПЗ, 265. Земетресението беше слабо, но ни поизплаши. поизплашвам се, поизплаша се страд.

ПОИЗПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; поизпла̀ша се св., непрех. Изплашвам се малко, леко; поуплашвам се. Ханджар незабелязано се приближи и лизна Нона по ръката. Нона се поизплаши и извика. Й. Йовков, ЧКГ, 192. Ден-два снахата и Стоилко не му обърнаха внимание, но като видяха, че заседя, поизплашиха се .. и се разтърчаха за лекарства. Н. Хайтов, ШГ, 286. Веднага го наобиколиха вестникари. Най-напред бай Колю се поизплаши, но като разбра, че той е на особено внимание, започна важно-важно да се надува в астраганената яка на дебелия си балтон. Г. Караславов, Избр. съч. II, 244-245.